Предложения за туризъм Включване в сайта WIFI Bulgaria Info
BG
ENG
DE
RU
PL
 
  За България
  История
  Туристическа информация
  Черно море
  Река Дунав и Предбалкана
  Стара планина - Балканът
  Витоша и Струма
  Средна гора и Тракия
  Рила и Пирин
  Родопите

  100 туристически обекта
  Съкровищата на траките
  Българските манастири
  Паметници на UNESCO
  SPA курорти
  Селски туризъм
  Ловен туризъм
  Еко - туризъм

  София
  Варна
  Пловдив
  Бургас

  Фотоалбум
  Карта на сайта
  Партньорска програма
  За нас
Враца, Парк "Врачански Балкан", Леденика
Габрово, Етъра, Боженци, Соколски манастир
Искърски пролом, Манастирите в Черепиш и Седемте престола
Тетевен, Рибарица, Гложенски манастир, Съева дупка
Троян, Черни Осъм, Орешак, Троянски манастир
Парк "Централен Балкан", Връх Ботев
Парк-музей "Шипка"

Ботевград е на 50 км. от София в посока Свеверна България. Най-древното тракийско селище е от петото хилядолетие преди Хр. При славяните израства селището Зелин, жителите на което през XVI век се преместват на сегашното място на града. През 1866 г. е прокаран стратегическият военен път Русе-София и по предложение на Мидхат паша е обявено за град Орхание, на името султан Орхан Гази.

Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжени чети. През 1870 г. Апостолът на свободата Васил Левски основава революционен комитет. През 1876 г.населението изживява ужасите от жестокото потушаване на Априлското въстание. Ботевите четници водят последното сражение с турския башибозук, което е повод през 1934 г. градът да бъде преименуван на Ботевград.

По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. местните жители организират отряди за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските на руския генерал Йосиф Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.

Часовниковата кула е символ на град Ботевград, построена през 1862-64 г. Резерватът "Училищна гора" край село Боженица е вековна дъбова гора със средна възраст над 110 г. Местността "Дренето" е защитена територия между Ботевград и село Литаково. Лесопаркът "Мургаш" е между река Искър до Златишко-Тетевенска рeка, тук е и едноименният връх (1687 м), обект на туристически преходи.

Етрополе (12 000 жители) е в котловина на р. Малки Искър, в подножието на връх Баба, на 80 км от София. Има над 2500 годишна история. През VII/VI в. пр. Хр. тук се заселили траките трибали. Селището било на кръстопът и е било много богато. Открити са монети, керамика, накити от търговски обмен с Финикия и Египет. Разработват се рудните залежи и занаятите, свързани с това. През 1820 г. са изброени 42 различни занаята.

Стопанският възход създава условия за културно развитие и строителство. Арнаудовата къща е архитектурен паметник на културата от средата на XIX в. Църквата “Свети Архангел Михаил” е от XVII век, с красиво изработени царски и олтарни двери и владишки трон.

Историческият музей е в сградата на бившия Конак, строена през 1853-1870 г., архитектурен паметник на културата. Експозицията представя историята на града и околните селища чрез 10 експозиционни зали с 1200 оригинални експонати, 120 фотоса и документи. Музеят е член на организацията "Музеите в света" със седалище Мюнхен.

Часовниковата кула е една от най-старите в България от 1710 г. като наблюдателна и отбранителна кула с височина 20 м. Долната част е разделена на 14 хоризонтални пояса с дъбови греди, характерни за тогавашните строежи. Вътре има дървена стълба с две площадки. През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова, камбаната е взета от разрушената църква на манастира "Св. Атанас". Часовникът работи точно и до днес, кулата е архитектурен паметник на културата.

Етрополският манастир "Света Троица" е разположен в подножието на старопланинския Черни връх, на около 5 км. източно от Етрополе. Построен е върху бигорна скала, откъдето вероятно идва и другото му име – “Варовитец”. Според преданията, в търсене на покой и усамотение Св. Иван Рилски се е установил в една от пещерите. Близостта до селището обаче го принуждава да отиде в Рила, далеч от хорска суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира.

Светата обител е опустошена от турците и възстановена в края на XVI век и постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи. Манастирският храм е построен през 1858 г., представлява внушителна кръстовидна сграда с пет купола. Стенописите са създадени през 1907 г. Запазени са 76 тома ръкописи.

Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена - На 3 юни 1876 год. в селото са донесени набучените на колове 10 глави на Ботеви четници. Жителите на селото ги откупуват и погребват. Днес тленните им останки са положени в Паметник-костница, открит през 1982 год. Всяка година в Скравена се организират възпоменателни чествания.

Манастирът "Свети Николай" в Скравена се намира в югозападното подножие на Лакавишки рид, на 2 км от Скравена. На мястото е съществувало езическо светилище, върху което по времето на цар Петър е издигнат християнски храм. През 1938 г. на свещеник от с. Челопеч се явява в пророчески сън Св. Николай, като му разкрива манастир, разрушен от турците. Започват разкопки са открити основи на опожарен храм, килия с голямо огнище и скелети на хора, участвали в отбраната на манастира срещу турците.

В близост са открити основите и на друга църква, която се е наричала “Успение на пресвета Богородица”. Върху разкопаните основи днес се издига нов храм. а до нея се издига дъб на около 520 години, висок 25 метра. Под него е гробът на монахиня Людмила (1899-1986) която е посветила живота си за възстановяването на манастира.








 
2005-2010 BgTourInfo © All Rights Reserved