|
|
| Пловдив |
Пазарджик, Варвара, Баткунски манастир |
Стара Загора, Нова Загора, Чирпан |
|
| Казанлък |
Калофер, Павел баня |
Хасково, Димитровград, Свиленград |
|
| Карлово, Баня |
Панагюрище, Стрелча |
Копривщица, Клисура, Връх Богдан |
|
|
Хисаря е в южните склонове на Средна гора, на 360 м. надморска височина. Градът е защитен от ветрове и открит за слънцето на Тракия. Климатът е преходно-континентален. Лятото е горещо, а зимата умерена и мека. Снежната покривка е краткотрайна. Дните с мъгли са от 11 до 14. Градът е заобиколен от паркове и градини, без промишлени предприятия.
В Хисар има 22 минерални извора. Водата е с температура от 37 до 51 оС, слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Може да се ползва и като трапезна. Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската вода е Музея на бъбречните камъни. Сбирката е от 1981 година, има 12 000 бъбречни камъни, сред които и такъв с тегло 560 грама.
Първите обитатели са били траките-беси. По-късно идват македонците, а при римляните се появява градът Диоклецианопол. Той е бил трети по големина в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Изграден е според изискванията на римското градоустройство – широки и прави улици, мраморни статуи, бани, красиви дворци и вили. Обграден е с крепостна стена, една от най-добре съхранилите се на Балканския полуостров.
Едно от най-посещаваните места е бил амфитеатъра. Времето се измервало със слънчев часовник, за основа на който е използван мраморен капител. През ІV/V в. градът става седалище на епископ и са построени 10 църкви. През втората половина на ХVІІ век селището било наречено Хисар (Крепост на арабски) от турците. Територията в пределите на крепостната стена е археологически резерват.
Пез 1892 година швейцареца инж. Луи Шевалас създава първия парк край баня Топлица. По-късно се оформят парковете около извора Момина баня, Летния театър и резиденцията. Огромни паркове имат и санаториумите - около 1000 дка зелени площи с над 300 растителни вида, някои защитени в Червената книга на България. Парковете са част от лечебния комплекс. По алеите им са разположени теренни пътеки за физически и дихателни упражнения. Около Хисар има много хижи, ловни полета и язовири.
Тракийският храм-гробница над с. Старосел е археологическа сензация, най-големият открит досега култов тракийски царски комплекс с мавзолей. Археологическите находки в района свидетелстват за селища отпреди 7-8 хилядолетия. През V в. пр. Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи вождове и богата аристокрация. В района има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса.
Гробницата впечатлява с внушителна каменна ограда, парадно стълбище, коридор и култова площадка. Входът е от плочи с пластична и цветна украса, огромната кръгла куполна камера е с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма е вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. 10-те колоните са с капител в ранен дорийски стил.
„Кози грамади“ е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа на 20 км северно Старосел. Има няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.
|
|
| |
