Кърджали, Момчилград, Ардино

Смолян, Златоград	Пампорово, Чепеларе, Момчиловци, Рожен	Широка лъка, Стойките, Гела
Батак, Цигов чарк, Ракитово	Пещера, Брацигово, Кричим, Перущица, Въча	Кърджали, Момчилград, Ардино
Девин, Доспат	Асеновград, Бачковски и Араповски манастири	Крумовград, Маджарово, Ивайловград
Триград, Буйново, Ягодина	Кръстова гора, Наречен, Чудните мостове	Перперикон

Кърджали (58 000 жители) е на 240 метра надморска височина, разположен на река Арда между двата големи язовира "Студен кладенец" и "Кърджали". На 250 км. от София и на 100 км. от Пловдив, регионален център. Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота и огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. Климатът в района е преходно-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека, а лятото е слънчево и горещо.

Съществува като селище от преди 6 000 години, първите жители на тези места са били траките, а през VI век се заселват славяни и прабългари, този край е в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава. През 1370-1371 г. е покорен от турците, голяма част от населението е избито, а друга част намира закрила в непристъпните Родопи. В средата на XVII век го управлява Кърджали Алла и градът получава днешното си име от него. От 1912 г. е в пределите на новата Българска държава. Кърджали се превръща в център за цигарени изделия и цветната металургия.

В базиликата “Свети Йоан Продром” (XI век) в квартал “Веселчани” се намира уникална находка – гробница на свещеник, облечен в златистата си духовна роба. В целият свят са намерени три подобни гроба. Манастират "Свето Успение Богородично" е уникално духовно средище, в който се пазят частици от Кръста, на който е разпънат Исус Христос, намерени на култовия комплекс Перперикон.

Историческият музей е открит през 1965 г., включва над 27 000 експоната, свързани с историята на Кърджалийския край. Сградата на музея е паметник на културата, построена 1922-1930 г. по проект на руски архитект, работещ в Цариград. Сградата е била предназначена за духовно училище, но е реконструирана за музейната сбирка, която отразява най-характерните особености в историческото развитие на Източните Родопи от VІ хилядолетие пр.н.е. до наши дни.

Язовир "Кърджали” е един от най-големите в България. Той образува красиви заливи и полуострови, над които се издигат стръмни склонове, осеяни с причудливи скални форми. Дъговидната стена на язовира е висока 109 метра и е една от най-големите в Европа. През лятото язовирът служи като средство за отмора на много жители на Кърджали и района.

В непосредствена близост са изградени хотели, ресторанти, лятни вили. Атракция за посетителите са кораба Емона и плаващите ресторанти, предлагащи богато рибно меню. Слънчевите и меки есенни дни, съчетани с красивия изглед на различно обагрени гори и леко потънали в омара околни планини, създават условия за отдих и естетическа наслада.

Язовир "Студен кладенец” е може би най-живописното искуствено езеро в Родопите. Той образува красиви меандри и заливи, а брега му е живописен и в по-голямата му част девствен. Вторият язовир, след язовир Кърджали по поречието на река Арда започва точно след града, като в началото му от двете му страни се издигат крепостите Моняк и Вишеград.

Язовирната стена е висока 68 метра с дължина 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра. Водохранилището се простира на 29 км по течението на Арда. В най-тясната си част е като пълноводна река и над него минава въжен мост.

Ардино се намира в югозападната част на област Кърджали. Районът е богат на исторически и природни паметници. Тук е мистичният "Дяволски мост", разположен над река Арда. Построен през ХV век на Античният път от Беломорието за Тракия. На 2 километра се намира тракийското светилище "Орловите скали" - 96 ниши с различни размери, издълбани в отвесните скали. Средновековната крепост "Кривус" е на север от Ардино на голям меандър на река Арда.

Хотели в Ардино
Дяволският мост е средновековен мост на река Арда, в живописен пролом на около 10 км. северозападно от Ардино, построен през 1515-1518 г. върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът е на 420 метра надморска височина, ограден от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината 3,5 м, като на сводовете са направени отвори за отчитане на водата. Височината на централния свод е 12 м., а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. Мостът е обявен за паметник на културата.

Момчилград (10 000 жители) се намира в югоизточната част на Източните Родопи, на 15 км южно от Кърджали. Релефът е планински, силно разчлененият Стръмни рид е с дължина около 40 км и ширина между 15-22 км. На територията на общината се намира и част от язовир “Студен кладенец”. Наличието на природни феномени и забележителности, разнообразният релеф, благоприятните климатични условия, са отлични условия за развитието на отдиха и туризма. Голямо богаство са многобройните видове билки и редки растения. На територията на Общината се намира резерватът "Еленовото стопанство".

Татул се намира на 15 км източно от Момчилград, един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Светилището е от ХІІ в пр.н.е. тук са се пренасяли жертви на древните тракийски божества. Централното и най-високо място на скалния връх заемат два изсечени в скалата гроба, към които води изсечено в скалите стълбище. Наоколо са оформени много култови площадки.

Освен за пренасяне на жертви на боговете, татул е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината, когато жреците са гадаели за бъдещето. Татул е само част от много голям култов комплекс, на север има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и гробници. Има хипотеза, че тук е погребан Орфей, местността се е смятала за свещена от дълбока древност до днес.

През ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена крепост, по-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. До днес е оцеляла четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище, издълбано в скалите се намира до кулата. Имало е и църква, от която са останали две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Под крепоста, до реката е имало голямо средновековно селище.