|
|
| Плевен, Луковит |
Велико Търново, Арбанаси, Г. Оряховица |
|
| Видин, Козлодуй, Кула |
Шумен, Плиска, В. Преслав, Мадара |
|
| Свищов, Природен парк Персина |
Манастирите край Велико Търново |
|
| Силистра, Тутракан, Сребърна |
Търговище, Разград, Исперих, Свещари |
|
|
Ловеч (50 000 жители) е на около 170 км. от София и на 35 от Плевен. Един от най–старите градове в България. Околностите му са били обитавани в дълбока древност. Под името Мелта е бил столица на тракийското племе мелди. През Средновековието е важен военностратегически център. Ловешката крепост е една от последните паднали под турско робство (1446 г.). В началото на робството живеещите имат значителни права. Тук не се заселват турци, не се вземат деца за еничари. През 1784 г. града е обсаден и изгорен. През XIX век се развива като просветен и духовен център.
Днес Ловеч е красив град, грижливо съхранил атмосферата на миналото. Единствения покрит мост на Балканския полуостров свързва центъра на града с квартал “Вароша”, обявен през 1969 г. за архитектурно-исторически резерват. Драсовата къща е от първата половина на ХІХ век с типична за района архитектура. Представя бита на богато търговско семейство с оригинални мебели и експонати. "Рашовата къща" представя уредбата на дом на ловешкият интелигент от 30-40-те години на ХХ в. Ненчо Рашев.
Музеят "Васил Левски" се намира в старинния квартал "Вароша", с колекция от лични вещи на Апостола на Свободата. Тук са неговият ятаган и малка печатничка със седем печата, правени саморъчно от него, с червен восък.
Деветашката пещера се намира на около 15 км. от Ловеч и е една от най–големите в България. Някои от най–интересните неолитни находки по българските земи са открити в пещерата.
Къкринско ханче През 1873 г. в София e обесен Апостола на свободата Васил Левски. Той е заловен в ханчето край село Къкрина, Ловешко. Музеят „Къкринското ханче" се намира в село Къкрина, на 17 км от Ловеч. Къкринското ханче е със запазена възрожденска атмосфера.
Севлиево е в Централна Северна България на 180 км от София и на 280 км от Варна. През Х век на естествено укрепеното място е построена мощна крепост, около която се обособява голям град. Крепостта е разрушена от турците в края на ХІV век. През ХVІІІ век Севлиево е център на турска административна кааза (околия) от 50 селища. През 1834 г. е обновена старата църква от ХVІІ век, а през 1846 г. е открито едно от първите в страната светски училища. Васил Левски създава революционен комитет. След неговото залавяне е организиран втори, който подготвя Априлското въстание.
От 1 до 11 май 1876 г. в Балкана се водят тежки сражения, а след потушаване на въстанието са изгорени и разграбени четири села и десетки махали. Ръководителите на въстанието са обесени на Севлиевския площад. През 1894 година на това място е издигат величествен паметник.
Културният живот на Севлиево започва преди 130 години с основаване на читалище “Развитие”. Представителния танцов състав на читалището е познат на зрителите в много европейски страни. Детската школа по изкуствата също има дългогодишни традиции.
Интересни са старинните църкви в селата на района. На 9 км от Севлиево е село Сенник - родното място на Дан Колов. Неговата къща е превърната в музей. Подходящо места за водни спортове и риболов е язовир Александър Стамболийски на 22 км от града.
Батошевският манастир е на 10 км южно от Севлиево, на брега на река Росица. Манастирът е основан през 1250 г, разрушен с падането на България под Турско робство. През 1809 г. монах-отшелник на чул историята на една пастирка, която видяла това място една майка с дете да седи върху камък и да плаче, че е забравена без дом. Монахът заживял в малка колиба до камъка. Строежът на манастир започнал след чумна епидемия през 1831 г. Първият игумен (1836 г) е Хаджи Макарий от град Троян. Манастирът се превърнал в прочута религиозна школа, тук е учил и Бачо Киро.
Батошевският манастир е взел активно участие в борбите срещу турските поробители. Известни революционери често са организирали тайни срещи зад неговите стени. По време на Априлското въстание манстирът е подпален от турците, но внезапно завалял дъжд и църквата е пощадена от пламъците. Игуменът Давид е измъчван, дякон Христофор се присъединил към четниците, а поп Калиник е измъчван до смърт.
|
|
| |
