|
|
|
Перник (90 000 жители) е на 30 км. от София. Градът е регионален център. Първото заселване на Пернишката котловина е през новокаменната епоха (VІ хил. пр. Хр.), укрепването с крепостни стени започнало през ІV в. пр. Хр. Крепоста била столица на племето агриани, съюзници на македонските владетели Филип и Александър Македонски. През ІV в. била опожарена от готите.
Перник става част от България през IX век и се превръща в стратегическа крепост. Селището е унищожено от земетресение през XI век. След освобождаването на България от турците, населението е било разпръснато и е наброявало 1000 души. През 1891 г. е открит пернишкият въгледобивен център. През 1929 година е обявявен за град.
От 1995 г. Перник е член на Фондацията на Европейските карнавални градове. Всяка четна година, в края януари в града се провежда Международен фестивал на маскарадните игри и обичаи.
Ждрелото на река Ерма е на 4 км североизточно от град Трън. Представлява тесен до 10 м. скален пролом между отвесни 12 м. скали с дължина 100 метра. Водата образува бързеи и малък водопад. В района е прокарана екопътека, а скалите са обект на алпинизъм. На 3 км. от ждрелото е с. Лозница, откъдето започва туристически маршрут за хижа „Руй” – изходен пункт за изкачване на планината Руй (1706 м.).
Река Ерма извира в Сърбия и минава през ждрелото над което е изграден мост. От южния край на ждрелото започва Трънската екопътека - 13 км.
Земенският манастир "Свети Йоан Богослов" е до град Земен на 15 км. от международния път от София-Гюешево. Намира се в красива местност в Конявската планина, в близост до Земенския пролом. Въпреки че е един от популярните български манастири, “Св. Йоан Богослов” не е от най-големите и не се обитава от монаси.
Манастирът се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква по средата на голям двор. Храмът е от XI век и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура. Интерес представляват олтарът - масивна каменна плоскост, и подът от разноцветни мраморни и каменни парчета. Повечето от стенописите са от XIV век, а изображението на Св. Ана е от създаването на храма, а ктиторските портрети са най-старите след ценните образи на Калоян и Десислава на стените в Боянската църква.
|
|
| |
