Предложения за туризъм Включване в сайта WIFI Bulgaria Info
BG
ENG
DE
RU
PL
 
  За България
  История
  Туристическа информация
  Черно море
  Река Дунав и Предбалкана
  Стара планина - Балканът
  Витоша и Струма
  Средна гора и Тракия
  Рила и Пирин
  Родопите

  100 туристически обекта
  Съкровищата на траките
  Българските манастири
  Паметници на UNESCO
  SPA курорти
  Селски туризъм
  Ловен туризъм
  Еко - туризъм

  София
  Варна
  Пловдив
  Бургас

  Фотоалбум
  Карта на сайта
  Партньорска програма
  За нас
Смолян, Златоград
Пампорово, Чепеларе, Момчиловци, Рожен
Батак, Цигов чарк, Ракитово
Пещера, Брацигово, Кричим, Перущица, Въча
Девин, Доспат
Асеновград, Бачковски и Араповски манастири
Триград, Буйново, Ягодина
Кръстова гора, Наречен, Чудните мостове

Перперикон (Хиперперакион, Перперакион) е в Източните Родопи, на 15 км от Кърджали, на скален връх висок 470 м. Край него тече златоносната река Перперешка, с много красиво устие в язовир "Студен кладенец". По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествен център - Перперикон. Археологическият комплекс се състои от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.

Античният комплекс представлява съвършена композиция от новокаменната епоха, обграден от мощна крепостна стена. Тя е закриляла акропол, изграден от огромни каменни блокове в най-високата част на хълма, както и изсечен в скалите дворец с площ от 10 000 м2. Около тях е имало малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Името на крепоста идва от тракийския бог на камъка Пер.

Следващият установен период е края на каменно-медната епоха (енеолит) в края на V в. пр. Хр. От това време са останали грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха (XVIII-XII в. пр. Хр.). Перперикон преживява първия си голям разцвет, епохата е на крито-микенската цивилизация - Троя и Микена.

Многобройните находки дават основание да се приеме, че точно тук се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността светилище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари“, римския историк Светоний Транквил описва прорицанието, направено на бащата на първия римски император Октавиан Август тук.

При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр., Херодот пище за светилище на Дионис, в което с прорицания се занимавали бесите, жрица давала предсказания както в Делфи. Той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх във високите части на Западните Родопи.

Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, но идват нашествията на готите през втората половина на IV в., Перперикон е превзет и изгорен. Но градът възкръсва в V в., Византия укрепва и постепенно започва да възстановява границите си. Юстиниан Велики (527-565) извършва колосално строителство, възстановява древните градове и крепости. Крепостните стени на Перперикон също са ремонтирани, построени са и нови. Налага се и християнството, базиликата в Акропола е преустроена в църква, издигат се християнски храмове и в околностите.

През VI-VII в. идват славяните и прабългарите на хан Кубер, които се заселват в околностите на Солун. Те са оставили няколко находища от рисунки, които са са свързани с култа към богинята на плодородието Умай. Със стабилизацията на Византия крепостта добива отново важно значение и през 1339 г. той е обозначен като епископски център, което но показва важността на средновековния център. Върху останките на късноантичния храм е построена нова църква.

Източните Родопи били завладяни от българската държава след въстанието на братята Асен и Петър. По време на войните между цар Калоян и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, източният дял на планината е бил главна база на българите. През 1246 г на власт дошъл малолетния Михаил Асен, но управлява неговата майка Ирина. Дъщеря на византийския император, тя без война върнала южните земи.

В 1254 г възмъжалият цар с голяма войска подчинил територията край р. Марица и Родопите. След години българите били принудени да се изтеглят на север. През 1343 г. цар Иван Александър завзел Пловдивска област и Източните Родопи. В Перперикон бил назначен архонт. До него било отправено писмо, скрепено с единствения оцелял през вековете златен печат на Иван Александър, намерено на Перперикон.

След нашествието на турците крепоста била разрушена, но християнското население продължило да живее в подножието на Перперикон до XVII век. Засилената турска колонизация и масовото изселване на местното население променили етническия облик на района в XVIII-XIX в.









 
2005-2010 BgTourInfo © All Rights Reserved