Предложения за туризъм Включване в сайта WIFI Bulgaria Info
BG
ENG
DE
RU
PL
 
  За България
  История
  Туристическа информация
  Черно море
  Река Дунав и Предбалкана
  Стара планина - Балканът
  Витоша и Струма
  Средна гора и Тракия
  Рила и Пирин
  Родопите

  100 туристически обекта
  Съкровищата на траките
  Българските манастири
  Паметници на UNESCO
  SPA курорти
  Селски туризъм
  Ловен туризъм
  Еко - туризъм

  София
  Варна
  Пловдив
  Бургас

  Фотоалбум
  Карта на сайта
  Партньорска програма
  За нас
Плевен, Луковит
Велико Търново, Арбанаси, Г. Оряховица
Видин, Козлодуй, Кула
Шумен, Плиска, В. Преслав, Мадара
Свищов, Природен парк Персина
Манастирите край Велико Търново
Силистра, Тутракан, Сребърна
Търговище, Разград, Исперих, Свещари

Капиновският манастир "Свети Никола" е построен край река Веселина, в красивият Еленски Балкан, на 18 км от Велико Търново и поразително прилича на средновековна крепост. Надпис върху апсидата на манастирската църква съобщава, че през 1272 г. на това място е имало храм “Св. Троица”. Според легенди манастирът е основан при на цар Иван Асен II и е представлявал важен религиозен център. С падането на Търново под турска власт е опожарен и едва в края на XVII в. отново е възстановен.

Последната реконструкция е от началото на XIX век. През 1835 г. е изградена манастирската църква, а през 1864 г. и жилищните сгради. През 1830 г. е създадена книжовна школа, в манастирската църква се съхранява богата колекция от икони. През 1860 г. монасите помагат за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.

Килифаревският манастир "Свето Рождество Богородично" е на около 4 км от малкото градче Килифарево. Първоначално е бил построен около 1348-1350 г. на близкия хълм. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на цар Иван Александър го превръща в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. Създава се Килифаревската книжовна школа, през 1360 г. се обучават 460 ученика, сред които е и бъдещият български патриарх Евтимий Търновски.

Манастирът е разрушен от турците, а голямото книжовно средище напълно унищожено. През 1718 г. е възстановен отново на днешното си място, но в края на века неколкократно е опустошаван и отново възстановяван. През 1840-1842 г. майстор Кольо Фичето изгражда днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса на Св. Теодосий и Св. Иван Рилски. Позлатеният иконостасът е дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви от Трявна. Впечатляват и иконите, създадени от тревненски зографи. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил от 1849 г.

Мердански манастир "Свети четиридесет мъченици" е в село Мерданя, по пътя В. Търново-Елена. В местността Ушите, на около километър от днешния манастир, са намерени развалини от средновековен манастир от времето на цар Иван Асен II. В средата на XIX век, богатият еленчанин Хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите манастирски имоти, през 1853 г. построява църква, жилищни сгради и става игумен на новооткрития манастир. Игуменът учавствува във Велчовата зевера, а по-късно става сподвижник на Васил Левски.

Църквата е еднокорабна сграда с обширно предверие и висок купол, изографисана около 1882-1884 г, някой икони са от средата на века, рисувани от представители на Тревненската школа. Чешмата в двора и високите зидове, ограждащи манастира, се ползват и до днес. Игуменът открил и вечерно килийно училище за жителите на Мерданя и околните села. След смъртта му през 1893 г. повечето от монасите напуснали манастира, който постепенно западнал. По-късно бил ремонтиран и превърнат в девически манастир, какъвто е и до днес.

Патриаршеският манастир "Света Троица" е на около 10 км от Велико Търново, в прекрасна местност, заобиколен от непристъпни скали. Първата обител в района е от 1070 г. През 1368 г. тук се оттегля отшелникът Теодосий Търновски в малка пещера в скалите, а след него идват и други монаси. Към тях се присъединява и бъдещият Патриарх Евтимий, който става игумен след смъртта на Теодосий Търновски. Последните владетели на Второто Българско царство Иван Александър и Иван Шишман често са посещавали манастира и са оказвали помощ на монасите.

През 1393 г. Търново е завладяно от турците. Жителите му са принудени да приемат Исляма или да умрат, изколени са 300-те монаси от манастира. Според преданието, когато идва редът на Патриарх Евтимий, ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и Евтимий е пратен на заточение в Бачковският манастир.

Малко преди Освобождението манастира е възстановен с помощта на майстор Кольо Фичето, а Захари Зограф изографисва църквата. Земетресението през 1913 г. разрушава храма и другите сгради, след това е възстановен с някой елементи, които ги няма в други манастири от Възраждането. Църквата е с куполи, които са забранени за православните църкви по време на робството. От 1946 г. манастира е женски и процъфтява през последните десетилетия. Църквата в сегашния си вид е на 10 години и все още се изписва.

Петропавловският (Лясковски) манастир е един от 14-те манастира в околностите на Велико Търново, които са били построени по време на Второто българско царство и е един от най-добре запазените от това време. Той се извисява над високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато, на около 6 км. североизточно от Велико Търново. 31-метровата камбанария напомня за средновековен замък. От манастира се разкрива великолепна гледка към Дунавската равнина и Стара планина.

След падането на България под турско робство, манстирът е неколкотратно разрушаван и съграждан наново. През 1662 г. той се прославя и извън Турската империя, до Русия и Император Петър Велики го дарява с с позлатено Евангелие. Монасите взимат активно учстие в националосвободителни борби. Въстанието на търновската вдовица Мара, нейния син Стоян (1700 г) е запланувано и започнало тук, като игуменът Софроний е един от организаторите му. В Петропавловският манастир се укриват въстаници и известни национални герои като Васил Левски, Матей Преображенски (Миткалото), Георги Измирлиев, Иван Панов, Бачо Киро Петров.

През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски отваря тук първата българска семинария, която съществува до 1885 г. През 1913 г. голямото земетресение по тези земи разрушава манастирската черква, източното крило на манастира и други по-малки постройки. След дълга реконструкция, днес манастирът отново приема посетители от всички краища на света.

Плаковският манастир "Свети пророк Илия" е до село Плаково, на 18 км. южно от Велико Търново. Заради близостта между Плаковския и Къпиновския манастир - само 2 км., биват наричани манастирите-близнаци. Манастирът е основан по времето на Втората българска държава, разрушен е при падането на България под турско робство. Възстановен през 1450 г., по-късно е многократно опожаряван и разграбван. През 1835 г. в манастира се организира известната Велчовата завера, един от водачите е бившият игумен на манастира Отец Сергий. След потушаването на въстанието е разрушен отново.

Сегашният комплекс е от 1845 г. Манастирската църква е представител на българската православна архитектура от "атонски тип", характерен за Втората българска държава. Църквата е с три високи апсиди и с 6 масивни цилиндрични колони с капители, западната й страна е открита нарктика. Над входа е нарисуван стенопис с имената на ктиторите. В църквата се пази ценна икона на Христос и 12-те апостола (1845 г). Тази икона, както и някой други са дело на Захари Зограф. Ценни са и други стари ръкописи и старопечатни книги. Жилищните сгради и величествената 26-метрова камбанария са строени от майстор Колю Фичето (1856 г.).

Преображенският манастир е разположен в изключително живописна местност на около 10 км. от Велико Търново. Лежи в подножието на отвесни скали от лявата страна на р. Янтра. От двора на манастира се открива много красива гледка кьм пролома на реката, зад която се забелязва и друга обител – Патриаршеският манастир “Св. Троица”.

Преображенският манастир е основан през XIV век. Сегашните сгради са построени през XIX век. Строежът на Съборната църква “Свето Преображение” започва майстор Димитър Софиянлията, който е обесен от турците заради участие във Велчовата завера. Довършва я майстор Кольо Фичето и е с уникална архитектура, без аналог в някой от другите български манастири. Живописната украса е създадена от Захари Зограф (1849-1851). Най-голямо внимание заслужават труда му по олтара на храма (живопис и икони) и особенно красивата стенна рисунка “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Интерес буди и майсторската дърворезба на “Царските двери”.















 
2005-2010 BgTourInfo © All Rights Reserved