|
|
| Плевен, Луковит |
Велико Търново, Арбанаси, Г. Оряховица |
|
| Видин, Козлодуй, Кула |
Шумен, Плиска, В. Преслав, Мадара |
|
| Свищов, Природен парк Персина |
Манастирите край Велико Търново |
|
| Силистра, Тутракан, Сребърна |
Търговище, Разград, Исперих, Свещари |
|
|
Търговище (45 000 жители) е на 170 м. надморска височина на 340 км. от София, 120 км. от Варна и 110 км. от Русе. Човешки живот по тези места е имало през медно-каменната епоха (халколит). Има останки от тракийски, римско и византийско селища, крепост от Първата българска държава. От 1573 г. носи името Ески Джумая, от 1658 г. е административен център. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. През Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г) се водят тежки сражения и турците не успяват да го запалят при отстъпването си.
През 1934 г. градът e преименуван на Търговище. В града се организира Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки. Над 30 сгради в старият квартал “Вароша” са с интересна архитектура. Градският Исторически Музей е в старото училище. Читалище “Напредък” е с известни състави за художествена самодейност.
Търговишките минерални извори са с температура 27 оС. До града се намират Ловния парк, езерото Борово око и парка "Белият кон". Римският мост е на 60 км. до Стара река. Независимо от името си, мостът е построен през XVI век. Тук е и Гърбатата чешма - интересен варовиков камък с форма на арка.
Разград (50 000 жители) е на река Бели Лом в централната част на Североизточна България, на 60 км от Русе и 130 от Варна. През града минават първокласният път и железопътната линия Русе–Варна. Тук хората са живели от древни времена. В местността Хисарлъка има праисторически селища и тридесет тракийски надгробни могили. Римляните изграждат крепоста Абритус. Тук през 251 г в битка с готите загива император Дерий Траян. От V век са 835-те златни монети (4 кг. - най-голямото златно монетно съкровище в България). В Историческият музей се пазят "Златният Пегас", тракийски бронзови релефи и други.
През ХІІІ век тук е българското селище Хръсград. Турците го нарекли Разград и са оставили джамията “Ибрахим Паша” (1616) и Часовниковата кула. Сред паметниците е храмът “Свети Николай Чудотворец” (1860), "Момина чешма" (1885) - изящно изработена чугунена скулптура. В Исторически музей се съхраняват над 50 000 експоната.
Археологическият резерват "Абритус" е един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната. Преди повече от 2000 години тук е съществувало тракийско селище. Римляните се установили през средата на I в. Цветущият град просъществувал до края на VI в. до нашествията на аварите. Абритус е с площ от 1000 дка, паметник на културата от национално значение.
Джамията "Ибрахим паша" е на 400 години, трета по големина на Балканския полуостров, регистрирана в каталога на ЮНЕСКО.
Исперих е на 37 км североизточно от Разград по южните склонове на Лудогорското плато. Дълголетните процеси са довели до създаването на уникален комплекс от карстови форми - пещери, скални ниши, дупки и др. Градът е възникнал през 1545 г. на мястото на средновековно селище. През 1960 г. е обявен за град Исперих - с името на основателя на Българската държава. В центъра на града се издига негова скулптурна композиция. Историческият музей е създаден през 1978 г. в етнографска къща, стопанисва и действаща вятърна мелница.
Историко-археологическият резерват "Сборяново" е разположен на 10 км. от Исперих в каньона на река Крапинец. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Тракийските племена гети превръщат района в политически, културен и религиозен център (I хил. пр. Хр.). В резервата се включват над 140 археологически и културни паметници на траки-езичници, българи-християни и хетеродоксни мюсюлмани, някои от които функционират и до наши дни.
Тракийската гробница край Свещари е разкрита е през 1982 г. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е гробницата на гетският владетел Дромихет, изградена от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Ритуалът по обожествяването на царя е представен на полукръглата стена под свода на гробната камера. Владетелят е на кон, с двама оръженосци, срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с дарове.
Стените на гробната камера са с долепена колонада, свода се поддържа и от 10 кариатиди (женски фигури с дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с колан). Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя. Статуите на кариатидите и нарисуваната под свода сцена са недовършени, навярно владетелят е починал внезапно. В район от 2 км са запазени още 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. Свещарската царска гробница е обявена от ЮНЕСКО за обект на световното културно-историческо наследство
Демир баба теке е алевийско тюрбе (гроб на светец), част от историко-археологическия резерват Сборяново, построено в средата на XVI век, вероятно върху тракийско светилище от IV век пр.н.е. Представлява седмоъгълна сграда, високо 11 м., с квадратно предверие от двулицева суха зидария. Гробът на светеца е в средата на вътрешно помещение, изграден с тухлена зидария. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко. Около него се оформя култов комплекс (теке) с аязмо. През 1970 година Демир баба теке е обявено за паметник на културата.
Демир баба е с прабългарски произход. Алианите считат,че е техен духовен водач, а християните го приемат за за свой светец. Култовият паметник е почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както мюсюлмански полумесец, така и христянски кръст. Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се извършват на това място. Знаейки за прабългарския произход на светеца Демир баба и ненавиждайки алианите като привърженици на шиитското направление в мюсюлманската религия, султанът заповядал на три пъти да се опожари храмът Демир баба и да се заличат фреските с лика на светеца и другите алиански светии.
|
|
| |
