Предложения за туризъм Включване в сайта WIFI Bulgaria Info
BG
ENG
DE
RU
PL
 
  За България
  История
  Туристическа информация
  Черно море
  Река Дунав и Предбалкана
  Стара планина - Балканът
  Витоша и Струма
  Средна гора и Тракия
  Рила и Пирин
  Родопите

  100 туристически обекта
  Съкровищата на траките
  Българските манастири
  Паметници на UNESCO
  SPA курорти
  Селски туризъм
  Ловен туризъм
  Еко - туризъм

  София
  Варна
  Пловдив
  Бургас

  Фотоалбум
  Карта на сайта
  Партньорска програма
  За нас
Плевен, Луковит
Велико Търново, Арбанаси, Г. Оряховица
Видин, Козлодуй, Кула
Шумен, Плиска, В. Преслав, Мадара
Свищов, Природен парк Персина
Манастирите край Велико Търново
Силистра, Тутракан, Сребърна
Търговище, Разград, Исперих, Свещари

Търговище (45 000 жители) е на 170 м. надморска височина на 340 км. от София, 120 км. от Варна и 110 км. от Русе. Човешки живот по тези места е имало през медно-каменната епоха (халколит). Има останки от тракийски, римско и византийско селища, крепост от Първата българска държава. От 1573 г. носи името Ески Джумая, от 1658 г. е административен център. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. През Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г) се водят тежки сражения и турците не успяват да го запалят при отстъпването си.

През 1934 г. градът e преименуван на Търговище. В града се организира Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки. Над 30 сгради в старият квартал “Вароша” са с интересна архитектура. Градският Исторически Музей е в старото училище. Читалище “Напредък” е с известни състави за художествена самодейност.

Търговишките минерални извори са с температура 27 оС. До града се намират Ловния парк, езерото Борово око и парка "Белият кон". Римският мост е на 60 км. до Стара река. Независимо от името си, мостът е построен през XVI век. Тук е и Гърбатата чешма - интересен варовиков камък с форма на арка.

Разград (50 000 жители) е на река Бели Лом в централната част на Североизточна България, на 60 км от Русе и 130 от Варна. През града минават първокласният път и железопътната линия Русе–Варна. Тук хората са живели от древни времена. В местността Хисарлъка има праисторически селища и тридесет тракийски надгробни могили. Римляните изграждат крепоста Абритус. Тук през 251 г в битка с готите загива император Дерий Траян. От V век са 835-те златни монети (4 кг. - най-голямото златно монетно съкровище в България). В Историческият музей се пазят "Златният Пегас", тракийски бронзови релефи и други.

През ХІІІ век тук е българското селище Хръсград. Турците го нарекли Разград и са оставили джамията “Ибрахим Паша” (1616) и Часовниковата кула. Сред паметниците е храмът “Свети Николай Чудотворец” (1860), "Момина чешма" (1885) - изящно изработена чугунена скулптура. В Исторически музей се съхраняват над 50 000 експоната.

Археологическият резерват "Абритус" е един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната. Преди повече от 2000 години тук е съществувало тракийско селище. Римляните се установили през средата на I в. Цветущият град просъществувал до края на VI в. до нашествията на аварите. Абритус е с площ от 1000 дка, паметник на културата от национално значение.

Джамията "Ибрахим паша" е на 400 години, трета по големина на Балканския полуостров, регистрирана в каталога на ЮНЕСКО.

Исперих е на 37 км североизточно от Разград по южните склонове на Лудогорското плато. Дълголетните процеси са довели до създаването на уникален комплекс от карстови форми - пещери, скални ниши, дупки и др. Градът е възникнал през 1545 г. на мястото на средновековно селище. През 1960 г. е обявен за град Исперих - с името на основателя на Българската държава. В центъра на града се издига негова скулптурна композиция. Историческият музей е създаден през 1978 г. в етнографска къща, стопанисва и действаща вятърна мелница.

Историко-археологическият резерват "Сборяново" е разположен на 10 км. от Исперих в каньона на река Крапинец. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Тракийските племена гети превръщат района в политически, културен и религиозен център (I хил. пр. Хр.). В резервата се включват над 140 археологически и културни паметници на траки-езичници, българи-християни и хетеродоксни мюсюлмани, някои от които функционират и до наши дни.

Тракийската гробница край Свещари е разкрита е през 1982 г. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е гробницата на гетският владетел Дромихет, изградена от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Ритуалът по обожествяването на царя е представен на полукръглата стена под свода на гробната камера. Владетелят е на кон, с двама оръженосци, срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с дарове.

Стените на гробната камера са с долепена колонада, свода се поддържа и от 10 кариатиди (женски фигури с дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с колан). Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя. Статуите на кариатидите и нарисуваната под свода сцена са недовършени, навярно владетелят е починал внезапно. В район от 2 км са запазени още 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. Свещарската царска гробница е обявена от ЮНЕСКО за обект на световното културно-историческо наследство

Демир баба теке е алевийско тюрбе (гроб на светец), част от историко-археологическия резерват Сборяново, построено в средата на XVI век, вероятно върху тракийско светилище от IV век пр.н.е. Представлява седмоъгълна сграда, високо 11 м., с квадратно предверие от двулицева суха зидария. Гробът на светеца е в средата на вътрешно помещение, изграден с тухлена зидария. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко. Около него се оформя култов комплекс (теке) с аязмо. През 1970 година Демир баба теке е обявено за паметник на културата.

Демир баба е с прабългарски произход. Алианите считат,че е техен духовен водач, а християните го приемат за за свой светец. Култовият паметник е почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както мюсюлмански полумесец, така и христянски кръст. Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се извършват на това място. Знаейки за прабългарския произход на светеца Демир баба и ненавиждайки алианите като привърженици на шиитското направление в мюсюлманската религия, султанът заповядал на три пъти да се опожари храмът Демир баба и да се заличат фреските с лика на светеца и другите алиански светии.












 
2005-2010 BgTourInfo © All Rights Reserved