|
|
|
Петрич (28 000 жители) е в подножието на планината Беласица. На 10 км. от днешния град, в южните склонове на планината Кожух е имало тракийско селище. През I век пр. н. е. римляните го превръщат в добре укрепения град–крепост Петра, разрушен през VI век от славяните. Оцелелите жители на крепоста се заселили на мястото на днешния Петрич. През 837 г. хан Пресиан го присъединява към България.
По времето на Възраждането в Петрич се разгаря упорита борба за български език, училища и българска църква. В 1868 г. е построена първата българска църква "Св. Николай", през 1873 г. се открива българско училище. Според Берлинския договор Петрич остава в пределите на Турция. През 1889 г. тук се създава ВМРО, през 1912 г. влиза в пределите на България.
Днес Петрич е административен център. В града има Исторически музей и Младежки дом. "Паметникът на Незнайния войн" е издигнат в памет на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Рупите е кратер на изгаснал вулкан с най-висока точка хълма Кожух. Има топли минерални извори. Липсват големи селища и промишлени предприятия. Климатът е континентално-средиземноморски с меки зими и горещи лета. Валежите са малко. Изворите са с лечебни свойства, дебит 35 л/сек. и температура 71 оС.
Тук е бил римския град Петра. През Средновековието е основан манастирът “Св. Пантелеймон”, от който е запазен малък параклис. Районът е под защита на закона. В Червена книга на България са включени 13 вида растения (8 от тях се срещат само тук), 201 вида птици. Тук минава Via Aristotelis – един от двата основни миграционни пътя на птиците
Пророчницата Ванга и църквата "Света Петка" - местността Рупите отдавна е придобила широка известност като мястото, където е приемала посетители популярната българска пророчица Вангелия Гущерова-Леля Ванга (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.). Ванга се е преместила да живее тук, защото мястото е магическо и тя черпи енергия от него.
През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Гробът на пророчницата се намира до църквата. Мястото е магнетично и привлича хиляди хора не само от страната, но и от чужбина. Цялата околност се смята за свята от населението
Самуиловата крепост - през 971 г. Византия превзема Източна България. Повече от 40 години Цар Самуил отстоява мъжествено на Византийската империя. В 1014 г. Император Василий Втори отново тръгва срещу България. В местноста Ключ е спрян от българската войска. Византийците нападат в гръб и пленяват 14 000 души. Скоро след това, при Беласица, българите нанасят тежко поражение на византийската армия. Вбесен, Василий II нарежда да бъдат ослепени пленените 14 000 български войници. На всеки сто човека, бил оставян по един с по едно око за да ги води.
С тази нечувана жестокост Василий II влиза в историята с името Българоубиец. Местноста, където е станало това и днес, след хиляда години се нарича "Очици вадиоч". Когато цар Самуил видял своите войни, получил сърдечен удар и след два дни умрял, а след четири години България пада под византийска власт. На брега на река Струмешница, на мястото на драматичната битка при Беласица, днес се издига паметник на цар Самуил и музейна сбирка.
|
|
| |
