|
|
| Враца, Парк "Врачански Балкан", Леденика |
|
| Габрово, Етъра, Боженци, Соколски манастир |
|
| Искърски пролом, Манастирите в Черепиш и Седемте престола |
|
| Тетевен, Рибарица, Гложенски манастир, Съева дупка |
|
| Троян, Черни Осъм, Орешак, Троянски манастир |
|
| Парк "Централен Балкан", Връх Ботев |
|
| Парк-музей "Шипка" |
|
|
Сливен (110 000 души) е на 270 м надморска височина в подножието на Сливенския Балкан, на 270 км от София и 115 км от Бургас. Името му идва от мястото, където се намира - сливането на равнината с планината. Възниква около VII век, на пътя свързващ Дунав с Цариград през прохода Вратник (Железни врата). През турското робство населението отглежда ловни соколи и охранява Балканските проходи. През 1828 г. града има 20 000 жители. След Руско-турската война над 15 000 българи бягат с оттеглящите се руски войници в Румъния, Бесарабия и южна Русия.
Градът е бил занаятчийски и търговски център. Развито е производството на вълнени платове. През 1836 г. е открита първата текстилна фабрика на Балканския полуостров с 500 работници, днес е паметник на културата. На панаир в Сливен идват търговци от Турция, Полша и Унгария. Другият важен занаят в региона е производството на оръжие. Сливен е известен като “Градът на 100-те войводи”.
Гостите на града могат да посетят Историческия музей, Музеят за Възрожденското изкуство, Етнографския музей, Къщата-музей Хаджи Димитър. През 1935 г. в центъра на града е издигнат паметник на Хаджи Димитър. Тук расте и 600 годишен бряст. Седалков лифт води до Сливенския Балкан (Карандила). На 38 км. в Еленския Балкан е Агликина поляна - историческа местност, сборно място на хайдути.
Националния музей на текстилната индустрия е в първата текстилна фабрика на Балканския полуостров – фабриката на Добри Желязков. В триетажната постройка са работили 20 предачни машини, 6 механични стана и 500 работници. Музеят на текстилната индустрия е първият специализиран музей от индустриален тип в България. Експозициите са в три основни раздела - ръчно текстилно производство, текстилни занаяти и фабрично-машинно производство.
Природният парк "Сините камъни" е създаден през 1980 г. за опазване на специфичната природа и скалните образувания в Сливенската планина. Релефът на парка е стръмен и силно разчленен, ограден е от просторни гори. Притежава чист въздух, специфичен горски климат и ландшафт. Тук е връх Българка (1181 м), скалните феномени Халката, Кoмините, Куклите, Еньова булка, Калоянови кули, езерото Карандила и др. Има над 700 растителни вида, от които 27 са включени в Червената книга на България.
На територията на парка е имало заселници още през новокаменната епоха. В пещерите са открити каменни брадви и керамика от V/ІІІ век пр. Хр. Археологическият резерват Туида е римска крепост от ІІІ/V век, на река Манастирска има останки от манастира "Св. Спас" и "Св. Св. Константин и Елена". През ХІІІ/ХІV век са построени 24 манастири, известни като Сливенската Света гора.
Сливенските минерални бани са разположени в долината на р. Тунджа, на 12 км югозападно от Сливен, на 245 м надморска височина. Климатът е смекчен преходно-континентален. Минералната вода е гореща, ниско минерализирана. Полезна е за лечение на следните заболявания: на храносмилателния (стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, хронични панкреатити), опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система.
|
|
| |
