Предложения за туризъм Включване в сайта WIFI Bulgaria Info
BG
ENG
DE
RU
PL
 
  За България
  История
  Туристическа информация
  Черно море
  Река Дунав и Предбалкана
  Стара планина - Балканът
  Витоша и Струма
  Средна гора и Тракия
  Рила и Пирин
  Родопите

  100 туристически обекта
  Съкровищата на траките
  Българските манастири
  Паметници на UNESCO
  SPA курорти
  Селски туризъм
  Ловен туризъм
  Еко - туризъм

  София
  Варна
  Пловдив
  Бургас

  Фотоалбум
  Карта на сайта
  Партньорска програма
  За нас
София
Витоша
Кюстендил, Осогово, Дупница, Невестино
Банкя, Сливница
Сандански
Перник, Ждрелото на Ерма, Земенски манастир

София - столицата на България, е с население 1 182 000 души. Разположена е в Софийското поле на 550 метра надморска височина. Сръбската граница (Калотино) е на 55 км, Македонската граница (Гюешево) е на 113 км., Гръцката (Кулата) на 183 км, на 315 км. от Турската граница (Капитан Андреево) и на 324 км от Румънската при Русе. София е свързана чрез международни пътища и с въздушни линии с всички европейски столици, както и със средния Изток. Девиз на града е “Расте, но не старее!”

Първите останки на живот тук са от неолита. През VIII пр. Хр. около минералните извори възниква тракийски град. Римляните го завладяват и наречат Сердика (град на сердите), център на провинцията Вътрешна Tракия. Оцелява след нашествия на хуни, готи и други. От VI в. е византийски административен център - Триадица.

От 809 г. е в българската държава и със славянското име Средец. Пада под турско владичество през 1382 год. Християнските църкви са съборени и са издигнати турски сгради, джамии и бани. София е освободена на 4 януари 1878 год. Провъзгласена за столица на 4 април 1879 година.

Хотели в София

Храмът-паметник "Св. Александър Невски" е една забележителностите на София. Основите му са поставени през 1882 г., строежът приключва през 1912 г. Храмът е символ на града, най-големият на Балканския полуостров. Построен е в неовизантийски стил - петкорабна постройка. Църквата има кръгла форма. Входът е от тъмен мрамор. Върху троновете блести бразилски оникс, а стъклата на прозорците са изпъстрени с алабастър. Има три олтарни абсиди, на Св. Александър Невски, Св. Цар Борис I и на Св. Св. Кирил и Методий.

Храмът е изографисан от видни български и руски художници. Много ценни са иконите, фреските и полилеите. Бисерната икона с изображението на “Св. Богородица и младенеца” е чудотворна. Камък от Голгота е поставен в седефена кутия с герба на царство България. В подземието е "Криптата" - филиалът за старо българско изкуство при Националната художествена галерия. Тук са подредени около 300 икони, стенописни фрагменти, щампи и църковна утвар. Колекцията е представителна сбирка за България, с експонати от IX век

Народното Събрание Идеите за Конституция и Парламент срещаме в Църковно-народният събор в Цариград (1871) и Събранието на Оборище от 14 април 1876 г, взело решение за Априлското въстание. Учредителното събрание (1879) във Велико Търново поставя началото на парламентарния живот в България и Търновската конституция - основен закон на България до 1947 г. Приет е принципът за разделение на властите.

Досега са действали 39 Обикновени и 7 Велики Народни Събрания. Седмото Велико Народно събрание прие сегашната Конституция на Република България на 12 юли 1991 г. Сградата, в която заседава Народното събрание има историческо значение и е паметник на културата. Построена през 1884-1886 г. в неоренесансов стил.

Църквата "Света София" е построена върху основите на по-стари църкви от римско време в средата на VI век. Тук е имало и Римски театър, където са се провеждали гладиаторски битки и няколко храма, унищожени от Хуните и Готите. През Второто българско царство е митрополитска църква и дава името си на града. Турците я превръщат в джамия, стенописите са унищожени и са направени минарета. През XIX в. е разрушена от земетресение и изоставена. След Освобождението храмът е възстановен като християнска църква. Реставрацията приключва през 1930 г.

“Св. София” е един от най-ценните паметници на християнската архитектура на Балканите. Вярва се, че чудотворната сила на Света София е защитавала града през вековете, пазила го е при неприятели и прирордни бедствия. Зад църквата се намира гробът на великия български писател Иван Вазов - морена от Витоша.

Паметникът на незнайния воин се намира до църквата “Св. София”. Построен е през 1981 г.

Ротондата "Свети Георги" е обявена за паметник на културата от ЮНЕСКО. Тя е построена е по времето на крепоста Сердика. Разрушена е от Хуните, отново е издигната, а турците я превръщат в джамия. Има 3 пласта средновековни фрески от X в, изобразяващи 22 пророка. Куполът е от XIV век, изобразява Христос, заобиколен от четири ангела. На изток се намират разкопките на римско селище.

Националния Исторически музей е създаден през 1973 г. Колекцията е от над 533 000 експоната от праисторията до наши дни. Приземният етаж съхранява експонати от най-старо време до средните векове и включва златни и сребърни съкровища, керамика и археологически находки. Първият етаж е за църковно изкуство, Българското Възраждане и включва национални костюми, килими и мебели от този период.

Националния Археологически музей съхранява тракийски, гръцки и римски находки. Намира се в центъра на града в сградата на “Буюк джамия" (Голямата джамия) от XV век.

Националния Дворец на културата е най-големият мултифункционален комплекс в Югоизточна Европа. Разположен е в центъра на столицата, има 13 зали и 55 зали за конференции и изложбенни зали. Техническото оборудване е подходящо за конгреси, конференции, концерти, изложби, изложения и т.н.

Националната Художествена галерия - идеята за столична художествена галерия е от преди Първата световна война, но се осъществява чак през 30–те години. След Втората Световна война се издирват ценни картини из цялата страна, като събраните произведения са над две хиляди. Наскоро след това излиза указ за Националната художествена галерия. Софийската община също има художествена галерия с над 3000 творби от най–видните представители на българското изобразително изкуство.

Националния Етнографски музей е създаден през 1892 г. Помещава се в бившия Царски дворец – паметник на културата от края на XIX в, в центъра на София. В колекциите му се съхраняват над 50 000 експоната от XVII-XX век от цялата българска етническа територия. Изграден по образец на западноевропейските музеи. В първите десетилетия на XX век е определен за най-богатия на Балканите.

Националния Военноисторически музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей. През 1968 г. получава статут на национална институция и днешното си име. Тук са съхранени и проучени над милион експонати - свидетели на българската и европейска военна история. Застроената експозиционна площ е 5000 кв. м. и 40 декара външна експозиционна площ. Има зали за временни изложби, брифинг зали, конферентни зали и др.

Националния музей "Земята и хората" е разположен в обновена сграда - паметник на културата, построена в 1898 г. Колекцията от 20 000 различни минерали от целия свят е от дарения на фирми и частни лица.

Националния Природонаучен музей е създаден през 1889 г. и е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. В три основни раздела: геология, зоология и ботаника има над 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни.

Музеят за история на физическата култура и спорта показва историята на българския спорт и върховите постижения на български спортисти. Има над 500 експоната и фотоси, като копие на първия български велосипед, лични вещи и състезателни екипи на известни спортисти, колекция от купи и медали.

Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод представя българската православна духовна култура чрез множество ръкописи и старопечатни книги, ценни икони и щампи, утвари, църковни старини и паметници от християнското изкуство. Експозицията на музея включва и макети на известни църкви, снимки на всички забележителни църковни паметници.

Народния театър "Иван Вазов" е построен през 1907 г. в бароков стил и е украсен с фигури от гръцката митология. Фреската над централните стълби изобразява Аполон и музите, а двойните колони от двете страни на сградата - богинята Никея в колесница. Сградата е унищожена от пожар и реставрирана през 1929 година. Завесата на главната сцена е изработена в град Панагюрище. Пред фонтанът на театъра се събират любителите на шаха.

Площад “Славейков” - тук на 11 февруари 1515 г. турците убиват Свети Георги от Кратово. Години след това на този ден се появява кръв по пътя на мъченичеството му. След Освобождението площадът е разширен и застроен с къщи, една от които е на големият български писател и общественик П. Р. Славейков. През 20-те и 30-те години на ХХ век площадът се оформя с днешните сгради и магазини в партерите. Автомобилното движение е ограничено и се превръща в пешеходно пространство.

Софийски Университет “Св. Климент Охридски” Началото на образователната система на България е от IX век. През епохата на Възраждането се ражда идеята за Висше Училище. В края на 1888 г. се създава Висше училище. Постепенно Софийският университет става един от авторитетните научни центрове на Балканите, европейски тип университет. Централната сграда на университета е архитектурна забележителност, построена със средствата на двама дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Руската църквата "Свети Николай" е построена през 1913 г. в стилът на Московските църкви от XVII в. от руски майстори. Впечатляваща е композицията му. Архитектурния облик на църквата е много раздвижен. Около големия купол симетрично са разположени още четири позлатени купола. От 1921 г. до 1950 г. храмът се ръководи от архиепископ Серафим. Мощите му са в криптата. Ако му изповядаш желанието си, той ще ти помогне.

Софийската синагога е построена през 1909 г и е третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Проектирана е от австрийския архитект Грюнандер в испано-мавритански стил и наподобява унищожената от нацистите синагога във Виена.

Боянската църква се намира в полите на Витоша, квартал Бояна и е най - забележителният паметник на българската средновековна живопис. Стенописите са от 1259 г. с високи художествени качества. Дарителите Севастократор Калоян и жена му Десислава са представени в цял ръст, портретите на цар Константин и царица Ирина са с всички подробности, от време, когато няма портретна живопис в Европа. Светата обител е реконструирана през 1987 г. и е под защиатата на ЮНЕСКО

Софийската зоологическа градина е от 1888 година в парка на бившия царски дворец. Обогатяването на сбирката била постоянна грижа. Първите лъвове са от 1892 година. Днес в Софийският зоопарк се отглеждат много различни и екзотични представители на животинския свят.

Панчаревското езеро е чудесно място за излети на 15 км. от София, в посока Боровец и Рила. По 5 километровата му дължина може да се упражняват водни спортове. Има туристически маршрути, паркове с кафенета и ресторанти, няколко минерални извора, много почивни къщи.

Витоша е най-посещаваната планина в България и е един от символите на София. С Черни връх (2290) се нарежда на четвърто място по височина в страната. Уникален природен феномен са каменните реки от морени - кръгли гранитни камъни. По високите върхове зимата продължава до 7 месеца, а лятото е само през юли и август. Най-дъждовният месец е юли, а най-дебела снежна покривка се образува през март. Най-голяма река, извираща от Витоша е Струма, вливаща се в Бяло море. В планината няма езера. През 1934 г. се създава Национален парк “Витоша”. Основните туристически центъра са Алеко и Златните мостове.
Информация за Витоша

Драгалевски манастир е в подножието на Витоша, в живописни букови гори. Основан е около 1345 г. и е наричан "Царски манастир". Разрушен е при завладяването на София от турците през 1382 г. Възстановен през XV век. и се превръща в център на Софийската книжовна школа. През ХVІІ в. в манастира е открито килийно училище. Манастирът е средище на революционната дейност в Софийско. Обявен е за паметник на културата.

Църквата “Успение Богородично” е болярска църква, строена преди турците. През 1932 г. към нея е долепена другата църква - “Св. Мина”. Двата храма са украсени със забележителни стенописи. Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище със собствен скрипторий, някои ръкописни книги са с особено висока стойност.

Кремиковският манастир "Свети Георги Победоносец" е на 4 км от софийския квартал Кремиковци. Построен е през Второто българско царство, разрушен от турците през 1382 г. и отново възстановен през 1493. Запазена е манастирскатата църква със стенописи от 1493 г. Патрона на църквата Св. Георги е яхнал бял кон и забил дълго копие в дракона. Пазител на храма е Архангел Михаил. Интересни са и образите на Константин и Елена и ктиторски портрет. Ценен паметник е "Кремиковското евангелие" от XV вek.























 
2005-2010 BgTourInfo © All Rights Reserved