|
Смолян, Златоград |
Пампорово, Чепеларе, Момчиловци, Рожен |
|
Батак, Цигов чарк, Ракитово |
Пещера, Брацигово, Кричим, Перущица, Въча |
|
Девин, Доспат |
Асеновград, Бачковски и Араповски манастири |
|
Триград, Буйново, Ягодина |
Кръстова гора, Наречен, Чудните мостове |
|
|
Триград е на 25 км южно от Девин и на 40 км. от Смолян, недалеч от Българо-гръцката граница, на 1240 м. надморска височина. Къщите са накацали по скалисти възвишения, през селото минава Триградска река, която заедно с река Буйновска дава началото на Въча. В околностите на Триград има много археологически находки - пещерни жилища и тракийски некрополи.
Триград е посещаван целогодишно от хиляди български и чуждестранни туристи, привлечени от уникалното съчетание на девствена природа, запазени традиции, богато културно наследство и традиционното родопско гостоприемство. Тук функционират семейни хотели, къщи за гости и частни квартири, предлагат се много атракции и възможности за активна почивка: конна база, походи с велосипеди и мотори, скално катерене. Местното население е съхранило богато културно-историческо наследство, като изпълняваните от векове ритуали.
Триградското ждрело е на 1,5 км. северно от Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км., отвесните варовикови скали ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло, 530 м. след това излиза като голям карстов извор, след коетоа се слива с Буйновска река. Западната стена на ждрелото е висока 180 м, а източната достига до 300-350 м., като в най-тясната част разстоянието между двете стени е около 100 м. В ждрелото се намира и друга известна пещера - Харамийската.
Буйново се намира в Западните Родопи на два километра от границата с Гърция. Селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха. Буйновското ждрело е най-дългото в България - около 10 км. и впечатлява с красотата си. Буйновска река прорязва варовитите скали, а отвесните скали са толкова близо, почти се допират. Това място е наречено “Вълчия скок”, местните жители разказват, че зимно време тук прескачат изгладнелите вълчи глутници. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени.
Чаирските езера са на 1600 м. височина в Западните Родопи, на 27 км. от с. Триград. Защитената местност е с естествено образували се седем свлачищни езера, ливади и смърчови гори, сред които е и Пияната гора. Езерата са изумително красиви, с кристална родопска вода и планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка безбрежни ливади с красиви цветя на пролет, с висока трева през юни, окосени през лятото или меланхолично жълти през есента.
Редица редки растителни видове са запазени на торфените острови в езерата. Падналите в тях дървета и островите им придават романтичност и тайнственост, сякаш това е езерото на нимфите и русалките. Тук човек изпитва чувство за откъснатост от действителността, като че ли се намира в много далечно време, в царството на приказките.
Село Ягодина е разположено в Западните Родопи, в близост до българо-гръцката граница. Населението е от българи-мохамедани. Хората са дружелюбни и се славят с традиционното родопско гостоприемство. В хотела и къщите за гости има чудесни условия. Селото е създадено през V век пр. н. е., три пъти е опожарявано. Всяка Нова година жителите на Ягодина, заедно със своите гости се събират в центъра на селото. Пали се голям огън, който гори до сутринта и се играят хора около него.
Ягодинската пещера е бисер в короната на неповторимата родопска красота. Намира се до Буйновска река, на 3 км от Ягодина, част от карстовия комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, на пет етажа, с лабиринт и пропасти. Красивия подземен свят е формиран в продължение на милиони години, осветена е с ефектно осветление.
На първия етаж е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр., било е дом на умели майстори-грънчари, които са го напуснали след срутване, причинено от земетресение. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни перли, с постоянна температура от 6oC и влажност. Kрай елха, която остава свежа няколко години, спелеолози посрещат всяка Нова година, а в залата се са състояли над 100 сватби.
Пещера "Дяволско гърло е на 1,5 км. северно от Триград, за нея има много легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м. в Бучащата зала. Дължината и е 110 м., ширината 40 м., а височината и достига до 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери, в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски".
301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На 400 м. от входа водите на подземната река се губят в сифон, има над 10 езера и прагове, дължината на сифона е повече от 150 м. След сифона, по 60-метрова галерия реката злиза отново на повърхността през друга пещера. В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп. Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, която може да се наеме.
|
|
| |