|
Плевен, Луковит |
Велико Търново, Арбанаси, Г. Оряховица |
|
Видин, Козлодуй, Кула |
Шумен, Плиска, В. Преслав, Мадара |
|
Свищов, Природен парк Персина |
Манастирите край Велико Търново |
|
Силистра, Тутракан, Сребърна |
Търговище, Разград, Исперих, Свещари |
|
|
Велико Търново (90 000 жители) е в подножието на Стара планина на 210 метра надморска височина. Градът е на почти равни разстояния от големите градове в страната – 240 км от София, 220 км от Варна, 190 км от Пловдив и 230 км от Бургас. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица, Света Гора и широките меандри на река Янтра.
Градът е с богато историческо минало. Първите следи на живот са от преди 5 000 години. През X в. хълмовете са гъсто населени и Велико Търново се превръща в укрепен град. През 1187 г. братята Асен и Петър организират успешно въстание срещу византийската власт и провъзгласяват града за столица на Втората Българската държава. През следващите два века градът е важен европейски център. Този възход е прекъснат на 17 юли 1393 г. от турците.
През Възраждането градът преживява нов възход. Изграждат се красиви къщи, обществени сгради и църкви. След Освобождението тук се свиква Първото Велико Народно Събрание (1879 г), което приема Търновската Конституция – една от най-демократичните в Европа. Тук е обявена независимоста на България през 1908 г.
Хотели във Велико Търново
На хълма "Царевец" е била столицата на Второто българско царство (1185-1393 г.). Тогава България е стъпила на три морета и е най-влиятелната държава в Югоизточна Европа. Хълмът е бил гъсто застроен по склоновете, а на върха са царския и патриаршески дворец. Най-старите следи от човешко пресъствие са от второто хилядолетие преди Христа. През IV век хълмът бил заселен, а в края на V в. на него се издигала византийска крепост. През XII в. тя е разширена във вида, запазил се до днес. Тогава градът мери славата на Рим и Константинопол.
Крепостта имала три входа. Главният е върху тесен скален масив, пресечен с допълнително охранително съоръжение, подвижен мост и три порти. Дворцовият комплекс е ограден от каменна стена с бойни кули и 2 входа. Включвал е Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. Яки стени опасват хълма, а високите скали го превръщат в непревземаема крепост, паднала в ръцете на нашествениците след предателство. По склоновете на хълма има останки на повече от 400 жилищни сгради, 22 църкви и 4 манастира.
Патриаршията е възстановена през 1981 година в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава. Аудио-визуалния спектакъл "Звук и светлина" е единствен в Европа. Подобни спектакли има на три места в света. Чрез музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани се разказва славната и трагична история на Второто Българско Царство.
На хълма "Трапезица" са разкрити основи на 17 църкви, Асеновата махала с църквата "Св. Димитър" и църквата “Св. Четиридесет мъченици” от XII в.
Хълма "Света Гора" е свързан с културния и духовен възход на Българската държава. Днес там се намира Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий”.
Паметникът "Майка България" е в центъра на Велико Търново. Посветен е на загиналите в Освободителната Руско-Турска, Сръбско-Българската, Балканската и Първата световна война със средства, дарени от населението на Велико Търново. Открит е на 6 май 1935 г.
Катедралният храм "Рождество Богородично" е в старата част на града - “Болярска махала”. Построен е от Кольо Фичето (1842-1844 г.). Украсен е с четири колони и елипсовидни прозорци. Най–високата част на храма е купола с изображението на Исус Христос. Църквата е трикорабна. На 30 м западно от нея е построена камбанарията. Подът е застлан с мраморни плочи. По време на земетресение на 1 април 1913 г. църквата е съборена до основи. Фасадата й е възстановена по чертежите и макет, изработен преди земетресението.
Самоводската чаршия е старият пазар на Велико Търново от началото на XIX век. В съществуващите днес работилници се използват автентични технологии. През XIX век тук са се намирали търновските странноприемници, много от които са възстановени. Най-известен сред тях е ханът на хаджи Николи.
Интерес представляват църквите “Св. Никола”, “Св. Св. Кирил и Методий”, “Св.Св. Константин и Елена”, архитектурните паметници “Къщата с маймунките”, “Къщата на Петко Р. Славейков”, “Къщата на кокона Анастасия”, “Стамболовия хан”, Стамболовия мост.
Музеят на Възраждането и Учредителното събрание е разположен в Стария Конак, строен от Кольо Фичето и свързан с много исторически за България събития.
В Затворът-музей са били много велики български герои: Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа и др.
Археологическият резерват Никополис ад Иструм (Град на победата на Дунав) е на 18 км от Велико Търново до село Никюп. Градът е основан в началото на II век от император Траян след победата му над даките край р. Росица. Просъществувал до началото на VII в., когато е разрушен от Аварите. Настланите с големи плочи улици имат посока север-юг и изток-запад. Водата е от три водопровода, като главният е с дължина 27 км. Укрепен е с високи стени и кули. Има право да сече монети, върху които са представени божества, градски сгради и порти. Открити са и мраморна статуя на бога на любовта Ерос, бронзова глава на император Гордиан III (238–244 г.), статуетки, надписи и др.
Арбанаси (300 жители) е на скалисто плато на 4 км от Велико Търново. Архитектурен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Възрожденската архитектура от XVI-XVII в. и природата правят Арбанаси рай за туристите. Селището е основано през XIV век. В средата на XVI век на жителите се осигуряват данъчни облекчения срещу задължението да се охранява близкия проход. Това довежда до голямото му развитие.
Жителите му поддържат търговски връзки с Италия, Австро-Унгария, Русия, Индия. Развиват се редица занаяти. Къщите-крепости впечатляват със суровия си външен вид и високи каменни огради, с китни дворове, уютни и удобни. Богато украсени са с дърворезби, стенописи и декори. Запазени 7 църкви, без външна украса, но вътре са богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби и живопис.
Девическият манастир “Света Богородица” се намира в началото на селото. Той е един от няколкото духовни обители около старата столица на България, създаден още по времето на Втората българска държава. В Арбанси има още един манастир – “Св. Никола”. Когато през 1393 г. Търново е превзето от турците, в Арбанаси оцеляват само няколко къщи, сред които и този манастир. През първите векове на робството е заможен, но по-късно запустява. През 1680 г. е построена новата църква, а през 1716 г. жилищните сгради. През 1762 г. църквата и параклиса са украсени със стенописи.
Интерес буди разположената в едното предверие релефна и обкована в сребро чудотворна икона на Света Богородица. Тя е от времето на Втората Българска държава. След падането на Царевец монахините са прогонени от манастира и закопават иконата. Много години по-късно овчарче чува плач, идващ изпод земята и я намира с помощта на баща си. Част от обкова е добавен по - късно от местен търговец, чието дете е било изцелено след молитва пред иконата.
Горна Оряховица е разположена на 5 км. от Велико Търново и на 2 км. от Арбанаси. Извисяващата се над града скала Камъка разкрива чудесна гледка към града, Янтра и всички околни селища. Екопътека "Камъка" предоставя възможност за наблюдение на интересни природни образувания и редки растителни и животински видове. На 5 км югозападно от града се намира защитената местност "Божур поляна" - рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк "Камъка", в който се срещат редки видове птици. Горна Оряховица прави сериозни стъпки в развитието на фестивален туризъм.
|
|
| |