Велико Търново, Арбанаси, Г. Оряховица

Плевен, Луковит	Велико Търново, Арбанаси, Г. Оряховица	Русе, Бяла
Видин, Козлодуй, Кула	Шумен, Плиска, В. Преслав, Мадара	Ловеч, Севлиево, Батошевски манастир
Свищов, Природен парк Персина	Манастирите край Велико Търново	Парк Русенски Лом, Ивановски манастири
Силистра, Тутракан, Сребърна	Търговище, Разград, Исперих, Свещари	Добрич

Велико Търново (90 000 жители) е в подножието на Стара планина на 210 метра надморска височина. Градът е на почти равни разстояния от големите градове в страната – 240 км от София, 220 км от Варна, 190 км от Пловдив и 230 км от Бургас. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица, Света Гора и широките меандри на река Янтра.

Градът е с богато историческо минало. Първите следи на живот са от преди 5 000 години. През X в. хълмовете са гъсто населени и Велико Търново се превръща в укрепен град. През 1187 г. братята Асен и Петър организират успешно въстание срещу византийската власт и провъзгласяват града за столица на Втората Българската държава. През следващите два века градът е важен европейски център. Този възход е прекъснат на 17 юли 1393 г. от турците.

През Възраждането градът преживява нов възход. Изграждат се красиви къщи, обществени сгради и църкви. След Освобождението тук се свиква Първото Велико Народно Събрание (1879 г), което приема Търновската Конституция – една от най-демократичните в Европа. Тук е обявена независимоста на България през 1908 г.

Хотели във Велико Търново
На хълма "Царевец" е била столицата на Второто българско царство (1185-1393 г.). Тогава България е стъпила на три морета и е най-влиятелната държава в Югоизточна Европа. Хълмът е бил гъсто застроен по склоновете, а на върха са царския и патриаршески дворец. Най-старите следи от човешко пресъствие са от второто хилядолетие преди Христа. През IV век хълмът бил заселен, а в края на V в. на него се издигала византийска крепост. През XII в. тя е разширена във вида, запазил се до днес. Тогава градът мери славата на Рим и Константинопол.

Крепостта имала три входа. Главният е върху тесен скален масив, пресечен с допълнително охранително съоръжение, подвижен мост и три порти. Дворцовият комплекс е ограден от каменна стена с бойни кули и 2 входа. Включвал е Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. Яки стени опасват хълма, а високите скали го превръщат в непревземаема крепост, паднала в ръцете на нашествениците след предателство. По склоновете на хълма има останки на повече от 400 жилищни сгради, 22 църкви и 4 манастира.

Патриаршията е възстановена през 1981 година в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава. Аудио-визуалния спектакъл "Звук и светлина" е единствен в Европа. Подобни спектакли има на три места в света. Чрез музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани се разказва славната и трагична история на Второто Българско Царство.

На хълма "Трапезица" са разкрити основи на 17 църкви, Асеновата махала с църквата "Св. Димитър" и църквата “Св. Четиридесет мъченици” от XII в.

Хълма "Света Гора" е свързан с културния и духовен възход на Българската държава. Днес там се намира Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий”.

Паметникът "Майка България" е в центъра на Велико Търново. Посветен е на загиналите в Освободителната Руско-Турска, Сръбско-Българската, Балканската и Първата световна война със средства, дарени от населението на Велико Търново. Открит е на 6 май 1935 г.

Катедралният храм "Рождество Богородично" е в старата част на града - “Болярска махала”. Построен е от Кольо Фичето (1842-1844 г.). Украсен е с четири колони и елипсовидни прозорци. Най–високата част на храма е купола с изображението на Исус Христос. Църквата е трикорабна. На 30 м западно от нея е построена камбанарията. Подът е застлан с мраморни плочи. По време на земетресение на 1 април 1913 г. църквата е съборена до основи. Фасадата й е възстановена по чертежите и макет, изработен преди земетресението.

Самоводската чаршия е старият пазар на Велико Търново от началото на XIX век. В съществуващите днес работилници се използват автентични технологии. През XIX век тук са се намирали търновските странноприемници, много от които са възстановени. Най-известен сред тях е ханът на хаджи Николи.

Интерес представляват църквите “Св. Никола”, “Св. Св. Кирил и Методий”, “Св.Св. Константин и Елена”, архитектурните паметници “Къщата с маймунките”, “Къщата на Петко Р. Славейков”, “Къщата на кокона Анастасия”, “Стамболовия хан”, Стамболовия мост.

Музеят на Възраждането и Учредителното събрание е разположен в Стария Конак, строен от Кольо Фичето и свързан с много исторически за България събития.

В Затворът-музей са били много велики български герои: Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа и др.

Археологическият резерват Никополис ад Иструм (Град на победата на Дунав) е на 18 км от Велико Търново до село Никюп. Градът е основан в началото на II век от император Траян след победата му над даките край р. Росица. Просъществувал до началото на VII в., когато е разрушен от Аварите. Настланите с големи плочи улици имат посока север-юг и изток-запад. Водата е от три водопровода, като главният е с дължина 27 км. Укрепен е с високи стени и кули. Има право да сече монети, върху които са представени божества, градски сгради и порти. Открити са и мраморна статуя на бога на любовта Ерос, бронзова глава на император Гордиан III (238–244 г.), статуетки, надписи и др.

Арбанаси (300 жители) е на скалисто плато на 4 км от Велико Търново. Архитектурен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Възрожденската архитектура от XVI-XVII в. и природата правят Арбанаси рай за туристите. Селището е основано през XIV век. В средата на XVI век на жителите се осигуряват данъчни облекчения срещу задължението да се охранява близкия проход. Това довежда до голямото му развитие.

Жителите му поддържат търговски връзки с Италия, Австро-Унгария, Русия, Индия. Развиват се редица занаяти. Къщите-крепости впечатляват със суровия си външен вид и високи каменни огради, с китни дворове, уютни и удобни. Богато украсени са с дърворезби, стенописи и декори. Запазени 7 църкви, без външна украса, но вътре са богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби и живопис.

Девическият манастир “Света Богородица” се намира в началото на селото. Той е един от няколкото духовни обители около старата столица на България, създаден още по времето на Втората българска държава. В Арбанси има още един манастир – “Св. Никола”. Когато през 1393 г. Търново е превзето от турците, в Арбанаси оцеляват само няколко къщи, сред които и този манастир. През първите векове на робството е заможен, но по-късно запустява. През 1680 г. е построена новата църква, а през 1716 г. жилищните сгради. През 1762 г. църквата и параклиса са украсени със стенописи.

Интерес буди разположената в едното предверие релефна и обкована в сребро чудотворна икона на Света Богородица. Тя е от времето на Втората Българска държава. След падането на Царевец монахините са прогонени от манастира и закопават иконата. Много години по-късно овчарче чува плач, идващ изпод земята и я намира с помощта на баща си. Част от обкова е добавен по - късно от местен търговец, чието дете е било изцелено след молитва пред иконата.

Горна Оряховица е разположена на 5 км. от Велико Търново и на 2 км. от Арбанаси. Извисяващата се над града скала Камъка разкрива чудесна гледка към града, Янтра и всички околни селища. Екопътека "Камъка" предоставя възможност за наблюдение на интересни природни образувания и редки растителни и животински видове. На 5 км югозападно от града се намира защитената местност "Божур поляна" - рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк "Камъка", в който се срещат редки видове птици. Горна Оряховица прави сериозни стъпки в развитието на фестивален туризъм.