|
|
| Пловдив |
Пазарджик, Варвара, Баткунски манастир |
Стара Загора, Нова Загора, Чирпан |
|
| Казанлък |
Калофер, Павел баня |
Хасково, Димитровград, Свиленград |
|
| Карлово, Баня |
Панагюрище, Стрелча |
Копривщица, Клисура, Връх Богдан |
|
|
Пловдив (370 000 жители) е в западната част на Горнотракийската низина, на 150 км от София и 400 от Варна. На второ място по големина в България. Градът разполага с летище. Магистрала го свързва със София и Истанбул. Има главни пътища и ж.п. линии до големите градове на страната. Пловдив е един от най–старите градове на Европа, съвременник на Троя и Микена. Съществува от 8000 години, а е град от 3000 години – времето на Троянската война. През I хил. пр. Хр. траките основат селището Евмолпиас. През 342 г. пр. Хр. е завладян от Филип Македонски, наречен Филипопол и превърнат във важна крепост.
При римляните е важен икономически, културен и политически център с името Тримонциум. Хуни и готи го опустошават и опожаряват многократно. Славяните му дават името Пълдин. Включен е в границите на българската държава при хан Крум през 815 г. През турското робство е известен като Филибе. След Берлинския конгрес (1878 г) е столица на Източна Румелия а след Съединението (1885 г) е отново в границите на България.
Хотели в Пловдив
Античният театър е най-впечатляващата постройка от Римско време с около 7000 места. Те са разположени амфитеатрално в два кръга, всеки с по 14 реда. На всяка скамейка е било издълбано името на съответния квартал. Сцената е на две нива, качествените материали и изработката показват архитектурното съвършенство на тогавашното строителство.
Римският стадион под днешния търговски център е от времето на император Септимус Северус (193-211 г.). Има формата на подкова с места за 30 000 зрители. Състезанията били по модела на гръцките олимпийски игри със същите спортни дисциплини.
Старият град (Трихълмието) е съчетание на българската възрожденска архитектура и тази от времето на траките, римляните, Византия и Средновековието. През XIX век българските строители издигнали град с тесни калдъръмени улички, чудни къщи с прозорци и тънки колони, със стрехи и дъбови порти, тихи зелени дворове и ромолящи мраморни чешми. Всяка от къщите e със свой стил и архитектура. Много от тях са превърнати в музеи. Етнографският музей, галериите, църквите и улицата на народните занаяти са едни от главните забележителности на Пловдив.
Етнографския музей се помещава във възрожденска къща, образец на бароковия стил. Къщата е построена е през 1847 г. с прекрасна зелена градина. Има средна част, издадена напред и 2 странични крила, с раздвижена фасадата. Била е девическо училище, фабрика за шапки, тютюнев склад. От 1943 г. е музей на общината. Музейната експозиция е в 5 отдела. Отделите за селско стопанство и занаяти показват икономическото развитие в периода на Възраждането и в ранните години на капитализма. В третия отдел са показани народни носии и тъкани от XIX и началото на XX век, a следващият е за фолклорните костюми и музикални инструменти. Последният отдел е посветен на архитектурата.
Къщата на видния търговец Никола Недкович е от 1863. При реставрацията е запазен оригиналния й вид - комбинация от изящество и функционалност и оригинално съчетание от архитектурни форми и декорации. Пищността е изместена от домашния уют и интимност. Салонът се е използвал като трапезария и всекидневна, а двата етажа са с отделни стълбища. Строгия вид се смекчава от дърворезбата, старинните мебели, бронзовите и позлатени орнаменти. Богато са украсени Зелената и Червената стая.
Тук се провеждат много културни събития.
Къща-музей "Хиндипян" е построена през 1835 година. Уникална по своята художествено – декоративна украса със запазените в оригинал стенописи, обзавеждане, възрожденска баня от римски тип. Таваните са украсени с уникални пейзажи от Александия, Венеция и Цариград, различни във всяко помещение.
Църквата "Света Марина” е главен храм на Пловдивската епахия. Построен върху древни християнски останки през 1856 г. Пищният иконостас е от 1828 г със съхранени икони от Възраждането. Камбанарията е от 1870 година.
Джумая джамия (Улу Джамия) е една от най-големите и стари джамии в България. Наречена е Джумая (от турски език – петък), защото религиозната служба се е провеждала в петък. Джамията е построена по времето на султан Мурад II (1359-85). Реставрирана е през 1785 и 1818 г. Eдин от най-величествени мюсюлмански религиозни храмове на Балканския полуостров. Представлява масивна постройка с дебели каменни стени и размери 33 на 45 м. Кубето е покрито с олово. Многоъгълното минаре е от червени тухли с бял хоросан за украса. Слънчев часовник отбелязвал часовете на царуването на султана. Има ложа за султана и за имама.
Старата турска "Чифте баня" е от XVI в, паметник на културата. Частично е реставрирана за Европейския месец на културата, провел се в Пловдив. Предвижда се сградата да се превърне в център за съвременно изкуство.
|
|
| |
