|
|
|
Траките - древни жители на нашите земи са оставили много следи от своята култура. Съвременната историография нарича "траки" племената, населяващи част от Югоизточна Европа от епохата на неолита до средните векове. Броят им достига около 90 племенни групи - одриси, мизи, гети, трибали, витини ... Занимавали са се със земеделие и занаятчийство, развивали оживена търговия.
Според Омировата "Илиада", траките участват в Троянската война под водачеството на цар Резос, убит от Одисей и Диомед. Първите, които основават своя държава, били одрисите (VI в. пр. Хр.). След IV в. пр. Хр. траките са под владичеството на македонската държава, Римската империя, Византия.
Чуждестранното робство и варварските нашествия се отразили неблагоприятно върху тракийското население. Голяма част от него е изтребено и асимилирано. След образуването на българската държава през 681 г. траките са третият етнос, който участва във формирането на българската народност.
Траките създават богата и оригинална материална култура. Близките контакти, които те поддържат с Егейско-Анатолийския свят, личат в паметниците на мегалитната култура, торевтиката (производство на изделия от метал), гробниците и т.н.
В религиозните вярвания на траките се съчетавали слънчевото и земното начало. В пантеона на траките властва Великата Богиня-майка Бендида или Зеринтия. Неин син и съпруг е Богът на умиращата и възраждащата се природа Залмоксис. Траките имали силно развит култ към мъртвите. Починалият владетел след смъртта си се изравнявал с божество, а гробницата му се превръща в светилище. Погребалните им обичаи са сложни и все още неизяснени напълно.
В зависимост от култа към земята или огъня са съществували два вида погребения - в гробници или изгаряне. Покойника полагали в скални гробници или в издълбани камери. Известни са камери с куполовиден, плосък и двускатен покрив. След това надгробната могила се засипвала.
Култът към Орфей (Тракийски орфизъм) съчетава култа към земята и слънцето, олицетворени от Дионис. Центровете му са Делфи и Самотраки, появява се в средата на II хилядолетие пр. Хр. Има две нива: аристократично и народностно. Първото ниво е за посветените в учението, а в народностното ниво са останалите. В основата на учението е идеята за самоусъвършенстването. Преодолелият ценностните изпитания става съпруг на Великата богиня майка и следователно е бог. Тази идея личи ясно от тракийските царе, които са едновременно царе, жреци и богове.
|
|
Долината на тракийските владетели
Край Kазaнлък има много древни тракийски паметници. Тук се е намирал Севтополис - столица на цар Севт III, Казанлъшката гробница, могилите Голяма Косматка, Светицата, Оструша, Шушманец, Грифоните, Хелвеция и други, без аналози в древната строителна практика. Намерени са много златни, бронзови сребърни находки. Много от тях са уникални: глава на мъж, дело на известния атински скулптор Фидий или на негов ученик; златната маска на цар Терес и много други.
Информация за "Долината на Тракийските владетели"
|
|
|
Музей нз трзкийското изкуство в село Александрово
Музеят нз трзкийското изкуство е открит на 15.05.2009 г., в присъстивето на Техни Височества Акишино - принцът и принцесата на Япония, изграден е с финансова помощ от Япония. Тракийското културно наследство в региона е представено чрез движими паметници на културата, обхваща периода на късножелязната епоха. Посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.
Информация за Музеят нз трзкийското изкуство
|
|
|
Археологически резерват “Кабиле”
Националният Археологически резерват “Кабиле” е на 8 км. от Ямбол. Тук са останките от античния тракийски град Кабиле - важен икономически, религиозен и културен център, възникнал към края на ІІ хил. пр. Хр. През 341 г. пр. Хр. е превзет от македонския цар Филип ІІ. Резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. През 72/71 г. пр. Хр. градът е превзет от римляните начело с Марк Лукул, а след 120 години става част от римската провинция Тракия.
Информация за Археологически резерват “Кабиле”
|
|
|
Панагюрско златно съкровище
Панагюрското златно съкровище е рядък археологически паметник от времето на елинистичната епоха. Открито е през 1949 г. Състои се от девет съда с богата украса, тежи 6 кг и 164 г. Най-големият съд е амфора с дръжка във форма на кентаври. Сцената на дъното й показва малкия Херакъл, който удушва две змии. Има и седем ритона. Фиалата тежи 846 г и има диаметър 25 см - най-голямата и най-тежка фиала от античния свят с уникална украса.
Информация за Панагюрското съкровище
|
|
|
Перперикон
Перперикон е в Източните Родопи на 15 км от Кърджали на скален връх висок 470 м. Край него тече златоносната река Перперешка, с много красиво устие в язовир "Студен кладенец". Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. Вече столетие археолозите търсят прочутото в древността светилище на бог Дионис. Смята се, че неговото намиране ще е равно на откриването на Троя и Микена. Информация за него дава Херодот, поисвайки тракийското племе сатри. Те пазели храма и свещения град Перперикон.
Информация за Перперикон
|
|
|
Историко-археологическият резерват Сборяново
Историко-археологическият резерват "Сборяново" е разположен на 10 км. от Исперих в каньона на река Крапинец. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Тракийските племена гети превръщат района в политически, културен и религиозен център (I хил. пр. Хр.). В резервата се включват над 140 археологически и културни паметници на траки-езичници, българи-християни и хетеродоксни мюсюлмани, някои от които функционират и до наши дни.
Информация за резервата Сборяново
|
|
|
Татул
Татул се намира на 15 км източно от Момчилград, един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Светилището е от ХІІ в пр.н.е. тук са се пренасяли жертви на древните тракийски божества. Татул е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината, когато жреците са гадаели за бъдещето. Татул е само част от много голям култов комплекс, на север има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и гробници. Има хипотеза, че тук е погребан Орфей.
Информация за Татул
|
|
|
Тракийската гробница край село Мезек
Село Мезек се намира на българо-гръцката граница, на 10 км. от Свиленград. Селото е удостоено със Златен печат на уникално европейско селище. Тракийската куполна гробница е открита е през 1931 г. Построена е през IV в. пр. Хр. и е най-голямата и запазена гробница от този вид. Общата й дължина е 30 м., коридорът е дълък 21 м., широк 1,60 м. и е висок 2,60 м.
Информация за гробницата край Свещари
|
|
|
Тракийската гробница край село Свещари
Тракийската гробница край село Свещари е от първата половина на III век пр. Хр., разкрита е през 1982 г. Състои се от коридор и три сводести помещения. Централната камера е украсена с каменна пластика, релефи и стенописи. На фасадата е изобразен конник, получаващ златен венец от богиня и религиозна процесия. Гробницата е в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.
Информация за гробницата край Свещари
|
|
|
Тракийската гробница край село Старосел
Старосел е археологическа сензация, най-големият открит досега култов тракийски царски комплекс с мавзолей. Археологическите находки в района свидетелстват за селища отпреди 7-8 хилядолетия. През V в. пр. Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи вождове и богата аристокрация. В района има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса.
Информация за Старосел
|
|
|
Тракийски култов комплекс край Стрелча
Тракийският култов комплекс „Жаба Могила“ датира от V в. пр. Хр. от времето на племето беси. Комплексът се състои от гробница–мавзолей и храм-светилище. В гробницата са открити колесница, конски скелети с амуниции и глинени съдове.
Информация за комплекса край Стрелча
|
|
| |
