|
|
| Варна |
Златни пясъци, Аладжа манастир |
|
| Албена, Балчик, Кранево |
Св. Св. Константин и Елена, Слънчев ден |
|
| Варненска област |
Шабла, Дуранкулак, Крапец, Русалка |
|
| Обзор, Бяла, Шкорпиловци |
Несебър, Поморие, Равда |
|
| Приморско, Китен, Лозенец |
Царево, Ахтопол, Синеморец |
|
|
Варна
 Морската столица има 500 000 жители и е най-големият град по българското Черноморие, на 470 км от София. В рамките на града, в съседство с морето се намира резиденция Евксиноград, която е седалище на Министерския съвет и Президентът на България през летните месеци. Градът е разположен амфитеатрално по Варненския залив и езеро, а около него има вилна зона с изключително красиви постройки и хотели. Около града се образува агломерация в посока Златни пясъци и Виница на изток, Аксаково на запад и Галата на юг.
Летище Варна приема полети през цялата година, като през лятото самолети излитат и кацат на интервал от 10 минути. ЖП Гара Варна се намира в южната част на града в изключително красива сграда. От Варна започват две автомагистрали: "Хемус" за София и Северна България, "Черно море" за Бургас, Южна България и Истанбул, както и международен път Е-87 за Констанца и Северна Европа. Тук е най-голямото българско пристанище.
Тук са живели древни племена, препитаващи се с риболов от които има останки от наколни селища в езерата. В Археологическият музей се пазят най-старите златни украшения в света - находките от Варненския халколитен некропол. През VI век пр. Хр. се създава гръцката колония Одесос. След два века е под властта на Александър Македонски, става и важен римски град. Разрушаван е няколко пъти по време на различни нашествия, преминава под властта на Византия. В града е бил подписан от византийския император Константин Погонат и хан Аспарух актът (681), с който е провъзгласена Българската държава на Балканския полуостров. През IX век вече се нарича Варна.
Цар Калоян го включва в територията на България. През XIII-XIV век във Варна има венециански, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1389 г. пада под турско владичество. През 1444 г. града е под обсада на рицарите на Полския крал Владислав Ягело и Унгарският водач Янош Хуниади. Младият крал Владислав е убит. През 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които воюват срещу Русия в Кримската война. През 1878 г. Варна е освободена от турците.
След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Градът става като национален и международен курортен и лечебен център, Варна е обявена за морски курорт през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани. В две последователни години (2007 и 2008), които се провеждат за първи път в Бълагария, Варна печели класацията "Най-добрият град за живеене в България".
Във Варна се организират множество международни фестивали: хоров събор, театрални празници, фестивала Варненско лято, фестивала за оркестри и ансамбли, изпълняващи класическа музика, балетен фестивал, фолкорен фестивал, кинофестивалите “Любовта е лудост” и “Златната Роза”, за куклено театрално майсторство “Златният делфин” и др.
Kатедралният храм "Свето Успение Богородично" е в самия център на града. Проектът е на одеския архитект Маас по модел на Петерховския храм в Петербург. Основния камък е положен на 22 август 1880 г. За строежа му били използвани запазени камъни от разрушената крепост. Първата литургия e отслужена на 30 август 1886 г. Черквата е с размери 35 х 35 м, трикорабна базилика. Главният олтар е посветен на Светото Успение Богородично, северният - на Свети княз Александър Невски, южният на Свети Николай Чудотворец. Камбанарията е висока 38 м. Подът е застлан с разноцветни керамични плочки. На големите прозорци към площада са изобразени Св. Братя Кирил и Методий, на северните - Св. Климент и Св. Ангеларий. Кубетата са боядисани със златна боя.
Градският часовник Катедралата и градската градина очертават центъра на града. Варна е имала часовник от средата на ХVIII век, но той е разрушен през Кримската война (1856-1858). Днешната 24 метрова кула на градския часовник е от 1890 г. Часовниковият механизъм е от Англия. Учудващо е, че няма име на фирмата-производител и тя е неизвестна днес. Камбаната отмерва времето през 30 минути. Под кулата е филиалът на Варненския драматичен театър
Варненският археологически музей е основан от учители и общественици. По-нататъшното му развитие е свързано с името на чехите братя Шкорпил. През 1901 г. е създадено Варненското Археологическо дружество, което създава музея, открит през 1906 г. в тогавашната Девическа гимназия. Сградата е построена през 1892-98 г. в стил късен барок. Има почти квадратна форма, просторен вътрешен двор и прекрасен парк. Някои от помещенията и коридорите са украсени с декоративни стенописи. През 1983 г. е реконструирана за нуждите на музея.
Богатите сбирки на музея стават и база за създаването на другите музеи в града: Военноморския, Етнографския, Музеят на Възраждането и др. За 120 години тук са събрани над 100 000 паметници на миналите епохи от Варна, Варненско и Североизточна България.
Варненския халколитен некропол - най-старото обработено злато в света е открито през 1972 г., разкрити са 294 гроба с повече от 3 000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. В музея са възстановени няколко гроба с всичко, намерено в тях. Това съкровище е най–старото обработено злато в света, останало ни от една от първите цивилизации в Европа, известна като "Културата Варна" от края на каменно-медната епоха (4400-4100 г. пр. Хр.). Близостта с морето изиграва важна роля за бързото икономическо и социално израстване на жителите от епохата. Според учените, драматични климатични промени унищожават тази цивилизаци в края на V хил. пр. Хр..
Римските терми са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени са от внушителна постройка с площ 7000 м2 и височина 18 м. Построени са в края на II век. Римските граждани прекарвали тук много часове в срещи, разговори и почивка. Залите имали богато оформление със статуи на богове. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата свидетелстват за разцвета на града през II–III век. До тях се намира средновековната църква “Св. Атанасий”
Морската градина е емблемата на Варна, национален паметник на градинското и парково изкуство с площ от 850 дка. Съществува от 60-те години на XIX век, превърната е в образец на парковото изкуство от Антон Ян Новак в края на XIX и началото на XX век. Тогава са поставени и бюстовете на бележити личности от Възраждането. На входа има слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед. Морската градина е любимо място за варненци и гостите на града. Тук са Природонаучния и Военноморския музей, Планетариума, Зоологическата градина, Терариумa, Летния театър, Аквариума и уникалния Делфинариум. Има плувен басейн, игрища и тенис кортове. По крайбрежната алея има ресторанти и атрактивни дискотеки.
Военно-морски музей - на 12 август 1879 г. се създава Българският военноморски флот. Началото на музея е поставено през 1885 г. от Карел Шкорпил. През 1923 г. в приземния етаж на Девическата гимназия е открита експозиция на Морския музей. През 1956 г. се премества в днешната сграда на бул. "Крайбрежен". В парка са експонирани рудан от ветроходен кораб, морски и речни мини, котви, перископи, торпедни апарати, прожектори и оръдия. В специален павилион е запазена яхта "Кор Кароли", с която кап. Георги Георгиев извърши околосветско плаване.
В хронологичен ред се разказва за създаването и развитието на Българския военноморски флот. Експонатите са от черноморското и дунавско крайбрежие от античността, средновековна България, руско-турските войни през XVIII-XIX век, Освободителната война. За началото на Българския военен флот разказват макетите на военни кораби, миноносци, оръдията и оптиката от стари фарове.
Aквариумът и Морският музей са открити през 1932 г. и са единствени в страната. Представени са стотици видове риби, мекотели, ракообразни, бозайници. Специално място заемат природните богатства, добити от Черно море, като морска сол и петрол.
Делфинариумът е в модерна сграда от алуминий и стъкло с оригинална архитектура в северната част на Морската градина, открит през 1984 г. Шоуто на делфините включва акробатика, баланс и танци върху водата. Подводните им игри може да се наблюдават и през панорамните стъкла на кафе-сладкарницата.
Етнографският музей е в къща от около 1860 г. от типа на пловдивските симетрични къщи. Колекцията представя богатото разнообразие в бита и културата на населението от Варненския край. Показани са носиите на основните етнографски групи. Представени са моменти от традиционна сватба, уредбата на богат градски дом и кът “Търговският живот на стара Варна”.
Парк-музей "Владислав Варненчик" е построен през 1934 г. в чест на историческата битка през 1444 г, когато поляци, унгарци, чехи, хървати и българи се опитват да спрат турското нашествие в Европа. Мавзолеят е върху основата на древен тракийски гроб.
Аспаруховия мост е открит през 1976 г. Част от автомагистрала “Черно море” (международен път Е-87). През него преминават над 10 000 хиляди автомобила на ден. Освен важен транспортен възел от няколко години е сборен пункт на търсачите на силни усещания. Тук всеки може да изпита себе си с бънджи-скокове.
Местноста "Фичоза" е след нос Галата и едноименния квартал - райско кътче от морския бряг, само на 15-ина км. от центъра на Варна. Тук си дават среща разкошни борови гори, кристално чистото море и лазурно небе. Барбекюто на открито и масичките, разположени под пъстрата сянка на боровата гора, усамотените плажове превръщат мястото в любимо на много варненци и гости на града.
|
|
| |
